Лесново е село в източната част на Република Македония, Община Пробищип. Отстои на 14 км от общинския център и на около 30 км югоизточно от Кратово.
Планинското село Лесново е разпложено на 900 м надм. вис. в прегръдките на отдавна изгасналия вълканичен Лесновски кратер, намиращ се в Плавица планина (дял от Осоговска планина). Землището на Лесново е 14,1 км2, от които земеделската площ е 1360 хектара - 168 хектара обработваема земя, 618 хектара пасища и 574 хектара гори.
Населението на Лесново към 2002 г. е 41 души.
Историята на селото е тясно свързана с намиращият се в пределите му Лесновски манастир. Лесново, заедно с махала Луково, е споменато сред владенията на манастира в два надписа от XIV век: на деспот Иван Оливер в 1341 г. и на  Велбъждкия феодал Константин Драгаш от 1381 г.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Леснова с 27 джизие ханета (домакинства). Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 28 джизие ханета в Леснова.
В XIX век Лесново е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчовот 1900 г. селото има 800 жители, всички българи християни. В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишевпрез 1905 година в Лесново има 640 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лесново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В миналото местното население се препитавало с животновъдство и работа в близките рудници. Поради наличието на вулканични скали в околността, Лесново се обособило като център за производство на воденични камъни. Известните лесновски каменари изработвали по 2000 парчета годишно, които с примитивни коли (литарки), превозвали до близки и далечни краища.

Източници:
1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900 г.
2. Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.